Зала “Варненски халколитен некропол”, Археологически музей - Варна <br /><tt>Източник: Р. Вълчанова</tt> Зала “Бит и занаяти през Средновековието”, Археологически музей - Варна <br /><tt>Източник: Р. Вълчанова</tt> Средновековна каменна икона на Св. Богородица Оранта, Археологически музей - Варна <br /><tt>Източник: Р. Вълчанова</tt> Зала “Древноримска религия”, Археологически музей - Варна <br /><tt>Източник: Р. Вълчанова</tt> Зала “Одесос от основаването си до края на Елинистическата епоха” , Арх. музей - Варна <br /><tt>Източник: Р. Вълчанова</tt>

ВАРНЕНСКИЯТ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ: ПРИКАЗКА БЕЗКРАЙ

 

За пръв път от преместването си в достолепната сграда на Девическата гимназия, Археологическият музей е с напълно обновена експозиция. През последните трийсетина години тя е търпяла регулярни частични промени, обаче сега археолозите решиха да я обновят изцяло и да я покажат в пълния и блясък. Това е замислено отдавна, но скорошният ремонт на сградата улесни нещата.

 

Новата подредба е ориентирана повече към обикновения посетител, изкушен от историята, отколкото към специалиста. Разказът е по-ясен и логичен, защото е строго хронологически. Ако вървите по посока на часовниковата стрелка, за няколко часа вие ще преминете през много хилядолетия, тръгвайки от първите предмети със следи от човешка намеса и стигайки до изящните средновековни бижута, украсявали главата на млада аристократка. Историята на човешката цивилизация по нашите земи; животът такъв, какъвто го показват артефактите, а може би такъв, какъвто всеки от нас ще го прочете, гледайки находките...

Ако приемем, че историята е безкрайна права, всяка следваща витрина или зала в музея е стъпка от по-далечното към по-близкото минало.

 

Достойнство на експозицията е достъпността на информацията. Повече текстове, реконструкции, планове, карти, мултимедиа – всичко това помага за по-добрата ориентация на посетителя. За да си представиш, да доизградиш разказа в картини, да включиш въображението си на пълни обороти. Възможно е!

Например, попадате в полутъмна зала, осветлението е насочено директно върху огромна каменна стела, загатваща човешки образ и тежаща поне тон! Полуизтрит спомен за велик владетел от зората на времето... Впечатляващо.

 

Интериорно, приглушено осветление, което осигурява оптимална видимост към експонатите и те изпъкват, показвайки детайли, останали скрити досега. Ефектните светлинни решения са важна част от дизайна, без който разказът ще бъде суховат. Изобщо, дизайнерският подход е изцяло съобразен с най-новите тенденции в музеите по света.

Новите модерни витрини са изработени така, че да създаватусещане за лекота и въздушност на предметите, без да доминират над тях.

 

Експозицията включва непоказвани досега паметници от фондовете на музея, както и много находки, открити през последните години при разкопки във Варна, Евксиноград, Теке караач, Джанавара...

Съществуват и такива експонати, които обикновено са оставали в сянка, въпреки невероятната си стойност и визия: просто са били неподходящо експонирани. Показани като акцент чрез сполучливи музеографски похвати, сега те заживяват нов живот.

 

 

Историческият разказ, стъпил на артефактите, въпреки че по презумпция е обективен, всъщност те кара да го приемеш лично, защото си служи и с конкретни имена и човешки съдби: преведени са текстове на надписи (част от тях на надгробни паметници), които сякаш въртят колелото на живота в обратна посока и изравняват миналото с вечността...

 

Мир [на тебе]! Тук почива корабопритежателят Оксихолий от [остров] Пела в Мала Азия, след като изживя отлично живота си. Сбогом, минувачо!

Оксихолий, Теодул, Атанасий, Маркелин и Оргилий поставиха този паметник за своя баща.

 

НАДГРОБНА ПЛОЧА НА

КОРАБОПРИТЕЖАТЕЛЯ ОКСИХОЛИЙ

Варовик

V – VІ в.

или

Тук е винаги приятният за мене дом. Избягах от всичко светско. Получих този гроб тук, където премина животът ми. С радост дойдох в тази гробница под истинската светлина, докато земята съхранява тялото ми [в очакване на деня на възкресението]

 

НАДГРОБНА ПЛОЧА НА СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛ

ОТ ОДЕСОС

Мрамор

V – VІ в.

 

Дотук с прелюдията. Време е за пътешествие във времето...

 

Тръгваме от Праисторията – хиляди години преди Христа. Виждаме първите предмети, върху които човешката ръка е оставила следи.

Каменната ера: палеолит, мезолит, неолит, халколит... Именно от последния период е големият културен бум във Варненския край (5-то хилядолетие пр.Хр.).

 

Точно преди да видим прочутия халколитен некропол, погледът ни се спира на един гроб с истински скелет. (Вероятно тук биха се чули мнения доколко морално е излагането на истински човешки кости, па макар и на хилядолетия. Факт е, че това е практика в световните музеи.) Юноша или момче, погребано в ембрионална поза, т.нар. поза „хокер”. Много фино реставриран, скелетът е експониран с даровете около него и с пръстта, точно както е изваден от земята през 60-те години на ХХ век.

 

И сега – една от най-вълнуващите срещи – с Варненския халколитен некропол, уникално откритие не само за нашия край и страната, но и за света - най-старото обработено злато в човешката история (поне засега).

Сякаш попадаш в друг свят: тук всичко е затъмнено почти до черно, специално осветление откроява витрините. В средата на залата е голямата витрина с гроб №43: възстановка на скелета на погребания мъж и множеството златни предмети (истински!), тежащи около 1,5 кг.

Находките са представени съвсем близо до автентичния им вид, включително и прочутият „златен фалос”. Сега той е поставен на мястото, където е намерен, а не там, където му е мястото чисто анатомически...

Близо до витрината можете да видите и пластична възстановка по черепа – вече знаем, че освен богат, мъжът е бил и симпатичен!

 

Преминаваме през бронзовата епоха, когато индоевропейците идват на Балканите (те са предшественици на траките, гърците и на повечето от другите антични народи). Керамика, оръжие, бронзови предмети; акцентът тук обаче са каменните скулптури. По брега на Варненското и Белославското езеро върху надгробни могили са били побити огромни каменни плочи ,т.нар. „каменни баби”. Били са надгробни паметници на вождове – големи каменни стели с плосък, доста примитивен релеф, който загатва човешка фигура. Това са едни от най-старите скулптури от камък в Европа (3 хилядолетие пр.Хр.). Най-голямата тежи около тон и половина – гледката е изумителна! (Оставям на вашето въображение да си представите как тази „баба” е била вдигната, реставрирана и експонирана в подходяща среда).

 

Желязна епоха – показана е културата на траките преди основаването на Одесос. А също и наследството на други народи, като скити, кимерийци и келти, които преминават през Балканите през 1-вото хилядолетие пр. Хр. Интересен акцент тук е надгробна фигура от камък с гравюри – била е от кимерийски гроб с могила, където е намерен кинжал със златна кания, инкрустирана с полускъпоценни камъни.

 

Следващата зала е свързана с основаването на Одесос в ранния VІ в. пр. Хр. Всяка витрина разказва различна тема от живота: търговия, изкуство, бит, религия... Не пропускайте колоните, върху които са най-старите капители в града, може би от първите храмове след основаването му. Между тях е и глава от скулптура на Аполон – първия бог, покровител на Одесос .

Най-много находки от Античността са от римската епоха. В „римските зали“ ще откриете невероятни паметници със световно значение – сред най-любопитните са крак от бронзова скулптура на император, по чудо оцелели подметки от сандали от дърво и кожа, дори стъклен биберон!

Последната класическа римска зала е с религиозна скулптура, където човек може да се замае – релефи, статуи, дребна пластика от бронз и мрамор на различни божества: ако харесвате митология, това е вашата зала. Точно тук са изящно скулптираните фигури на Юпитер Долихен и на скоро дарения Тракийски бог-конник.

Минаваме през късния Рим – времето,когато империята става християнска. В тези зали са паметниците, свързани с бита и новата религия. Тук са представени двете страни на християнското изкуство и култура – висококачественото, официалното (мозайки, капители, релефи), а от другата страна - примитиви, изработени от селски майстори. Нещо, което досега не сте виждали: стенописи от гробница, които изглеждат като детска рисунка (уникално!).

 

Акцент в късноантичната и раннохристиянска експозиция е част от фонтан във формата на мраморен леопард, от чиято уста е изтичала водата в басейна.

А в края на античната експозиция е „черешката на тортата” – съкровищницата. Достатъчно е да спомена само прочутите златни обеци, изобразяващи крилатата фигура на богинята Нике. Дъхът спира пред съвършенството на този накит...

 

И така, преминавайки през времето и пространството, стигаме до втория етаж на Варненския археологически музей. За пръв път от години той е отворен, за да приюти в 10 зали средновековната експозиция. Най-ранните предмети са от Първата българска държава – предимно от прабългарски и славянски некрополи. Следва периодът на християнизирана България – там ни посреща огромен портрет на княз Борис І Покръстител. Под него има печати на владетелите на Златния век: Борис, Симеон и Петър.

 

В една от залите са показани останки от храма „Св.Георги”, който се е намирал над руините на Римските терми и е бил досущ като несебърските църкви. Запазен е къс от неговата фасада. 

Следва разказ за бита и ежедневието през Средновековието – занаяти, селско стопанство, обзавеждане на дома. Там е и дървената лодка-еднодръвка – една от няколкото, намерени в България от това далечно време.

 

 

Ако се интересувате от оръжия, има нещо специално за вас. Зала, която разказва за воинската култура през Средновековието. Тук стилните реконструкции доизграждат липсващата част на предметите и по този начин довършват историческия разказ в нашето въображение.

 

Пътуването продължава с късното Средновековие - тук има находки и от близката крепост “Кастрици”, днес в градините на двореца “Евксиноград”. Съдбата на крепостта е била тясно обвързана с тази на града и затова за археолозите тя е „огледалото на Средновековна Варна“.

Във варненския музей ще преминете и през зала, посветена на османския период. В нея е изложена една от най-големите колекции керамика от онова време в страната.

 

Към края на приказката логично попадаме при скъпоценностите. Средновековната  съкровищница разполага с невероятни образци – над 100 накита от злато, сребро или сребро с позлата, сред тях – уникални диадеми, пръстени, огърлици, обеци, мъжки колани от златотъкана коприна с апликации... Това е на-богатата сбирка от средновековни накити и съкровища в България.

 

Всеки разказ си има край. Нашият свършва там, където започва Възраждането.
Но
приказаката продължава в другите експозиции на Регионален исторически музей - Варна: в залите с икони в сградата на Археологическия музей, в Музея на Възраждането и в Етнографския музей. Не пропускайте да ги разгледате!

 

Светлана Вълкова

 

Една статия от: www.why42.info публикувана на 5.06.2012
Bookmark and Share