Даниела Викторова: СРЕДНОЩЕН БЛУС, бърбън, луна, раздяла, вълни…
За приятелите тя е Дънда, за почитателите на театралната сцена във Варна - темпераментна актриса, но освен магията на сцената, Даниела Викторова владее още една магия: да опитомява цветове, чувства и светове чрез силата на думите. Даниела Викторова играе с римите на страстта като хазартен картоиграч - вероятно, ако театърът не бе основният професионален изкусител в живота й, тя щеше да се занимава с писане или поне щеше да притежава една чудна книжарница, в която, заедно с книгите, всеки би се сдобил с магически камъни и рецепти за любов.
Една стара мечта най-после се сбъдна: актрисата издаде дебютна книга със стихове, заглавието на последната предполага, че в нея става дума за вариации на тема „любов”. Докато разлиствам стихосбирката „Среднощен блус”, се сещам как преди месеци, изчислявайки колко би струвало това поетично книжно тяло, попълвахме таблици, проекти, пишехме концепции и след като всичко бе приключило, Дънда ме успокои с думите: „Ще успеем! Вярвам!”
Разговаряме за поезия в прозаично време - обедно, когато ритуалът на храненето е с приоритет, разговаряме между две репетиции, току-що приключила и предстояща. Разговаряме нервно, препускащи през интервали от информация, сякаш светът ще се взриви, а в книгата времето е блус, бърбън, луна, раздяла, вълни...
-Дълъг ли бе перодът от идеята Ви за стихосбирка до нейното издаване, как се осъществи тя и кой Ви подкрепи?
Идеята за книгата датира от година, пиша много, но докато пиша, винаги имам усещане за това кое от написаното може да се сподели с по-широк кръг публика. Чисто технически стихосбирката е следствие на 7 – 8 месечно избистряне на окончателното ми намерение да събера стиховете си в книжно тяло. Имам повече от 150-200 стихотворения, но трябваше да избера измежду всяка една от тези емоции и частици от мен онази, кеято категорично да попадне в бъдеща книга, това, разбира се, е трудно, защото всяко стихотворение ти е като дете - наложи се да се доверя на редактор, в случая - на един от най-интересните съвременни варненски поети - Валери Станков. Той реши да ме подкрепи и ги издаде в книга. Доверих му се изцяло и на финала останаха 60 стихотворения. Възприемам стиховете си като кадри, моменти от живота.
-Работното заглавие на книгата бе „Бърбън и цигари”, кое наложи новото - „Среднощен блус”? Надявам се, че не сте се разделила завинаги с любимата си бохемска напитка бърбън?
С Валери Станков минахме през различни идеи и решихме, че работното заглавие не е най-подходящото. Дори се шегувахме помежду си, че аз не съм Чарлс Буковски, който именно с тези две свои страсти се откроява в литературата и като образ, и като присъствие. „Среднощен блус” няма нищо общо с познатия песенен рефрен „Блус за двама”. Чувствата в книгата, поне според мен, са близки с импровизациите при ритъм и блуса. Валери Станков застана зад стихосбирката ми с издателството си безрезервно, изключително деликатно редактираше. Благодарна съм му, защото ми подаде ръка, повярва в мен и ми предостави свободата да работим заедно върху стихотворенията и книгата. Той не е оспорвал нито едно мое мнение. На един по-късен етап той осигури и една изключителна престижна варненска печатница. Освен това, Валери Станков се грижи за разпространението на книгата и за срещите с публиката и, защото на „Среднощен блус” и предстои подобно приключение. Възхитена съм от своя редактор и издател!
-А как се стигна до настоящата и визия, кой е илюстраторът на корицата?
Абстракността на изображението е като сън. Дори като го видях, веднага възкликнах: „Да, това е среднощен блус! Авторката се казва Аделина Костадинова и е в единадесети клас, учи хуманитарен профил и смята да продължи образованието си в областта на приложното изкуство.
-Някои писатели имат ритуали на писане - творят нощем или рано сутрин, пишат при определена атмосфера, в съчетание с определена музика, аромати... Как се случва писането при Вас?
Поетичните ми опити се случват случайно - понякога внезапно, нещо много дребничко на външен вид е предизвикало емоция и ме повлича. В други моменти се хващам за известна мисъл и я развивам дълго. Понякога нищо не се получава, изостявам думите, не ги харесвам... В едно съм сигурна: докато пиша, думите са свързани с много силни, бурни емоции.
-Определихте емоциите си като бурни. Бурна ли е страстта Ви към групата „Бон Джоуви”, след като това лято успяхте да ги видите на живо в Букурещ? Какво е усещането, след толкова години на очакване, да присъствате на концерт на любима банда? Слушате хард рок, какво Ви носи тази музика?
„Бон Джоуви” бяха върхът! Чувствах се толкова освободена и дива на концерта! Не спряха да пеят близо три часа! Величествено! Тази музика е част от светоусещането ми. Ако не живееш с рока, няма как да разбереш онази енергия и свободата, с които те облъчва! Преди повече от десет години бях на концерт на „Тото” в зала 1 на НДК, но залата събира не повече от 5-6 хиляди, а тук на площад „Конституция” бяхме близо 50 хиляди фенове - изживяването бе несъпоставимо. Увличам се и по арт-рока. Слушам и „Чикаго”, които звучат по-джазово на моменти, обичам по-старите рок банди, които са олицетворение на свободата!
-Как си представяте първата среща на поетичния Ви дебют с варненската публика?
Помолила съм своя колега актьора - режисьор Стоян Радев да измисли формата на тази среща, защото неговият вкус е изключителен. Надявам се срещата да бъде в края на септември или в средата на октомври. По същество не сме говорили за някакви концепции. Представям си тази среща с много действащи лица, естествено в нея ще доминира артистизмът. Би ми се искало да съм в периферията, а стиховете ми да играят вместо мен.
-Кой е персонажът на Даниела Викторова в новия театрален проект, стартирал преди два дни на сцената на ДТ „Стоян Бъчваров”, поставя се Шекспир, а режисьорът е проф. Пламен Марков?
О, никой още не знае кой какво ще играе. Навлизаме в една тъмна тематика - Средновековие. Англия, 15-16 век, страсти, интриги, кръв! Нямаме разпределение. В момента ни въвеждат в историята, изясняваме си родословни дървета, наследства и пр.
-Как актрисата Даниела Виктрова, като човек, участващ в театралния афиш на града, гледа на идеята Варна да се овенчае с титлата КУЛТУРНА СТОЛИЦА НА ЕВРОПА през 2019? Каква е Вашата визия за тази иницатива?
Мисля, че витае някакъв ретро въздух около концепцията. Да наречеш един град КУЛТУРНА СТОЛИЦА звучи престижно, величествено. За мен това е като фетиш, будещ възхита! Но смятам, че не се полагат необходимите усилия. Всичко се свързва със заделяне на повече финанси за качествени културни проекти. Струва ми се, че трябва да се обърне внимание на изявите на младите в тази област, да се предлагат алтернативни форми, с които да се привлича млада аудитория.
-Надявам се, че под алтернативни форми не разбирате „сакрални и профанни пространства” - част от наименование на проект, за който в момента се работи в Общината с европейски инвенстиции - проект, чийто замисъл засяга и творческите съсловия?
Аз дори не мога да си го преведа точно за какво иде реч. За мен алтернативността е експеримент в различни посоки: музика, театър, архитектура, без да се стига до профанизъм!
-Къде могат читателите да открият поетичния ви дебют „Среднощен блус”?
В книжарница „Театъра”, бившата книжарница „Пеньо Пенев”, книжарници от веригата „Пенгвините”, книжарница „Бук трейдинг” (срещу Хотел „Черно море”), а докрая на тази седмица ще бъде разпространена в по-големите градове: Бургас, Стара Загора, Пловдив, София. В столицата може да се открие в книжарница „Нисим” и в „Български книжици”.
Елица Матеева
