КАМИНО В СЪРЦЕТО МИ - I част
ТОВА Е ВЪЛНУВАЩ, ИСКРЕН, ШАРЕН, ЖИВ И ИСТИНСКИ РАЗКАЗ ЗА ЕДИН ОТ ОНЕЗИ ПЪТИЩА, КОИТО СТАВАТ ЧАСТ ОТ НАС.
ЗА РОСИЦА БЪРДАРСКА ТОЙ БЕШЕ КАМИНО. И ПРЕМИНА ПРЕЗ СЪРЦЕТО И.
Да съм те родила на пътя, не съм, пък все пътят те тегли, казваше мама. Дълга тема... А за Камино до скоро не знаех нищо. Една прекрасна песен от далечната младост, една дума, която дори не си направих труда да разбера какво значи, но при всички случаи си представях нещо красиво и романтично. Заглавие на фотоалбум, донесен от приятел, живял в Испания...
За Камино ми заговори актрисата Анна Петрова. Имала съкровена, дългогодишна мечта да тръгне по този път. А тъй като с нея преди време преживяхме незабравими дни в Марсилия, аз пък исках отново да заминем някъде заедно. Затова в началото на годината казах – да. Да, ще тръгна с тебе по Камино наесен...
Първо го извървях с Шърли Маклейн, Коелю, Иван Драгоев, Христо Вътев, рових в интернет... И Камино наистина ме притегли, „вкара ме във филма”. Понякога край нас се завърта чужда лична легенда, като пъстроцветна пеперуда. И хукваме след нея, докато накрая я припознаем като своя...
Камино (Пътят) е един от най-старите поклоннически маршрути. Първите писмени сведения за него са от 950 г., когато един френски абат изминава 810 км от френското градче Сен Жан Пие дьо Пор през цяла северна Испания до Сантяго де Компостела. Сантяго испанците наричат свети Яков (Якоб, според западноевропейците). Легендата разказва, че Яков бил рибар, брат на Йоан Кръстител и един от най-ревностните последователи на Христос. Загива като мъченик, а тялото му е пренесено с лодка от Ерусалим през Средиземно море до Галисия. Погребват го някъде в близост до съвременния град Сантяго, но после точното място е забравено. Гробът му бил открит чак през 813 г. от отшелника Пелагиус. Пътят до него му е показан от звезда, откъдето идва и името на бъдещия град – Компостела (Campus Stellae). Съществува и легенда, че този маршрут минава точно под Млечния път и черпи от енергията на звездите.
Историята свързва пътя с Карл Велики и неговата амбиция да обедини християнския свят, тъй като по онова време континентът често бил нападан от маври и сарацини и на днешните испански територии са се водили много кървави битки. През ХІІ – ХІІІ в. пътят до Сантяго де Компостела е по-популярен сред поклонниците дори от Рим. Онези, които го изминавали в Годината на Светеца (годината, когато денят на светеца се пада в неделя), получавали от римския папа пълна индулгенция – пожизнено опрощаване на всички грехове.
Светото пътешествие до Сантяго по различно време извършват и други знаменити личности – английският крал Едуард І, кралят на Йерусалим Жан дьо Бриен, свети Франциск Азиски, художникът Ян ван Ейк, папа Йоан Павел ІІ, американската актриса и писателка Шърли Маклейн, Паоло Коелю, чийто роман „Дневникът на един маг” вдъхновява стотици хиляди хора от цял свят да тръгнат по Камино, за което писателят е удостоен със специална награда от испанското правителство.
Камино е включен в списъка на ЮНЕСКО за опазване на световното културно наследство, тъй като маршрутът преминава през над 1800 архитектурни и исторически обекти, които имат не само религиозно, но и светско значение.
Инжектирах си доза хъс и самоувереност (какво са 15 километра на ден!), с ентусиазма нямах проблеми, опитах се да съм строга с езотерично-мистичните очаквания, не успях докрай...
На 4 септември на софийското летище се събрахме шест жени (в Испания към нас щеше да се присъедини и едно семейство), не познавах никоя от тях, а и те помежду си слабо се познаваха. Нашата вдъхновителка Ани остана да репетира, не я освободиха. Предният ден отидохме да я видим в театъра и се постарахме да не се разплачем.
Как се събрах с тези хора? Какво беше накарало всяка от тях да тръгне? Не знам отговора. А нима го зная за самата себе си? Видимо беше само огромното желание.
„Всички са избрани, когато вместо да си задават въпроса „какво правя тук", решат да направят нещо, което да събуди желание в гърдите им. В желаните неща са вратите към Рая, любовта, която преобразява, и изборът, който ни води към Бог. Желанието ни свързва със Светия дух, а не стотиците, хилядите прочити на класическите текстове. Волята да повярваш, че животът е чудо, което дава възможност и на другите чудеса да се случват, а не така наречените „тайни ритуали" или „ордени на посветените". (Паулу Коелю, „Дневникът на един маг”)
И така, летим с нискотарифна авиокомпания. Раниците ни са ръчен багаж, моята е 6 кг, 55 х 40 х 20 см, в интерес на истината е малко по-издута, ами ако ме върнат? Тоест, няма да ме върнат, но таксата е солена. Децата се опитват да ме успокоят, пътували са по този начин, да, всичко е наред, само дето треперихме. Летим. Три часа до Мадрид с невероятното усещане, че си на път, че те очаква нещо непознато, непредвидимо. Обичам това усещане!
Трудничко е да се оправиш в огромно летище. Веднага разбрахме какво е искала да каже нечия позната: „В Испания се говори предимно испански”. Все пак и английският помага. Имаме дами с опит – оставям се да ме водят. Престой от няколко часа. Мотаем се из магазините, купуваме си нещо за ядене – за наше учудване, продавачът, младо момче, ни ориентира, дори подменя стоки, които сме избрали, с други, на по-изгодна цена... Впрочем, до края на пътуването никъде, нито веднъж не ме излъгаха в сметката, не се опитаха да ме подведат...
Стана полунощ и автобусът за Луго пристигна. Нахлуваме и заемаме задните седалки. Потегляме и Еми вади бутилка червено вино – има рожден ден. Намират се пластмасови чашки, тайно се налива и тихичко се пее „Happy Birthday to you!” Настроението е прекрасно. Не щеш ли, след минути автобусът спира, хората слизат, но ние – не. Идва единият от шофьорите, говори сърдито нещо на испански, ние обаче му обясняваме, че сме за Педрафита и си седим. Накрая той очевидно се ядоса и с жест ни показа да слизаме. Слизаме недоумяващи с чашките и бутилката (крием ги, доколкото можем) и тогава виждаме друг автобус редом, пълен, запален и всички гледат към нас. Кой да ти каже, че ще се прехвърляме? Бързо раниците от единия в другия, качваме се – и този път наистина спряхме около 6 часа сутринта в Пуерто де Педрафита.
ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ...
Росица Бърдарска
