КАМИНО В СЪРЦЕТО МИ - III част
ТОВА Е ВЪЛНУВАЩ, ИСКРЕН, ШАРЕН, ЖИВ И ИСТИНСКИ РАЗКАЗ ЗА ЕДИН ОТ ОНЕЗИ ПЪТИЩА, КОИТО СТАВАТ ЧАСТ ОТ НАС.
ЗА РОСИЦА БЪРДАРСКА ТОЙ БЕШЕ КАМИНО. И ПРЕМИНА ПРЕЗ СЪРЦЕТО И.
6 септември
Ставам около шест – и занапред ще е така – и за час и половина се оправям. Имам си сутрешни ритуали. Вода за чай или кафе си топля в метална кутийка от кафе с малко нагревателче. От предния ден си приготвям някакъв плод или една-две хапки, за да мога след това да си взема лекарствата. Изобщо, много бързо си подреждам „микросредата” и се отдавам на удоволствието от Пътя.
„Капанчета” има през целия път. Можеш да се освежиш, да хапнеш и пийнеш. Не навсякъде е прекалено чисто, но пък хората са мили и гостоприемни. Четох, че в Испания има закон, който задължава местните хора да помагат на пилигримите. Убедена съм, че не го правят заради закона – просто са добросърдечни.
Чудесни пейзажи! Вървя, куцам и снимам. Настроението ми е приповдигнато.
Отново цитат:
Докато пътуваш, ти всъщност преживяваш акта на прераждането. Изправен си пред съвсем нови ситуации, денят минава по-бавно и в повечето случаи не разбираш езика, който говорят хората. Точно като дете, което току-що е излязло от майчината утроба. И започваш да обръщаш по-голямо внимание на нещата около теб, защото от тях зависи собственото ти оцеляване. Ставаш по-достъпен за хората, защото те могат да ти помогнат в трудностите. И с голяма радост приемаш милостта на боговете, и най-малката, сякаш е нещо, което трябва да се помни цял живот.
Същевременно, както се случва с всичко ново, забелязваш само хубавото и животът ти е по-щастлив. Затова религиозните поклонения винаги са били един от най-обективните начини за постигане на просветление. Думата „грях" на латински е „ресиз” и означава недъгав крак, който не е в състояние да извърви даден път. Начинът да се превъзмогне грехът е, като се върви все напред. Напред, приспособявайки се към новите ситуации и получавайки в замяна хилядите благословии, които животът щедро раздава на потърсилите ги. (Паулу Коелю, „Дневникът на един маг”)
Така стигаме в Трикастела. Някога един крал - Алфонс IX, видял тук в мечтите си голям град. Векове по-късно това е само едно малко провинциално селище.
Междувременно научаваме, че нашите хора не са нощували тук, не е имало свободни места, продължили са чак до Самос, което означава, че вчера са изминали почти 30 км! Йоана предлага да си извикаме такси до Сария, като така изпреварим групата. Нищо не мога да кажа. Когато приемеш нечия помощ, ставаш зависим от него. Тогава, ако не приемаш помощ от никого, ставаш зависим от себе си, нали? Кое е за предпочитане? В момента имам нужда от подкрепа и провидението ми я изпраща в лицето на тази ведра, спокойна, деликатна жена. Благодаря ти, Йоана!
Пак сме в барче, на масичка отвън, и край нас минават момичета -поклоннички на коне.
За да бъдеш „признат” за пилигрим и да получиш удостоверение, трябва да си изминал поне 100 км пеш, 200 км на кон или 300 км с велосипед. Моторни превозни средства не се признават...
Таксито обаче се появява, летим по магистралата, жалко – бенедиктинският манастир от VІ век край Самос остава в далечината.
Навлизаме в Сария. За моя радост Albergue Internacional се оказва в старата част на градчето. Последни очакваме настаняване аз и един приятен млад швейцарец. Последните две места са наши. Не научих нищо друго за него, освен, че върви от самото начало на Камино. Респектирана съм. Тук, като се заговорят двама души, първият въпрос не е откъде си и как се казваш, а – откъде вървиш?..
Йоана и Любомир имат резервация в хотел и се разделяме. Ръми.
Тръгвам из града. Купих си нещо за ядене от близкия супермаркет – цените са почти като у нас, но в евро, сиреч двойни. Успях да говоря с близките си... Времето минава много бавно. Вероятно трябва да се науча и да спирам, да правя паузи.
В близката църква има вечерна служба. Влизам да послушам, макар че не разбирам нищо. На катедрата говори жена, после мъж, съвсем светски, делнично облечени. Предполагам, че четат молитви, защото отвреме навреме малцината миряни повтарят определени думи. Стената към църквата е красиво изрисувана.
Кратка разходка из старите улички, чаша вино в барчето до моето алберге и – в леглото. Но към 21 часа идва Йоана, леко притеснена. Чула по телевизията и видяла в интернет, че утре се очаква проливен дъжд с гръмотевици. „Не мога да тръгна, дядо ми е пострадал от гръмотевица и много се страхувам...” Оказало се, че за утре места за спане няма никъде, едва им намерили стая в някакво хотелче на 11 км, в гората. Тя се тревожи за мен – къде ще ме настанят. Излизаме, аз съм по пижама, и отиваме до въпросното барче. „Чичо” Хосе дава на втория етаж стаи. Йоана бързо се разбира с него и ето че срещу 30 евро съм уредена за утре вечер в двойна стая. Всичко е наред. Прибирам се в моето алберге. Объркана съм, почти ми се плаче, но решавам да заспя с мисълта, че всичко се случва, както и когато трябва да се случи... Помещението е пълно с шумни тийнейджъри, също като нашите, но в 22.30 наистина всичко утихва.
Сънувах странен сън, но не „разчетох” никакво послание в него. По-скоро е бил реакция на вътрешното ми объркване и безпокойство.
ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ...
Росица Бърдарска
