Малките хора|Кирил Чолаков|Мерано |Италия
малките хора|кирил чолаков
ес галерия за съвременно изкуство |мерано |италия
откриването: 14 октомври, 19.00 ч
Инсталация от 4000 фигури от черен картон, ръчно изрязани от художника на групи от по 100, ще изпълни пространството на галерията. Там "малките хора" живеят в свят на светлина и сенки, чувственост и страст. Изложбата е резултат на съвместната работа на италианската галерия и галерия "Буларт" - Варна. Катя Ангелова ще представи "Малките хора " на Кирил Чолаков пред публиката в Мерано.
Кирил Чолаков /1964,София/ живее в Римини, Италия. Завършил е Художествената академия в София. Работи в областта на живописта и инсталацията. Участвал е в международни форуми за съвременно изкуство и кураторски проекти в България, Италия, Германия и др, по-важните между които са Ludwig Museum Koblenz /2008/, Биеналето в Шумен /2006/, Donumenta /2005/, Conflict/Conflict, Sinapsher,Болоня /2005/, Август в изкуството, Варна /2004/, Kunstart 10,Болзано /2010/ и др. Реализирал е няколко самостоятелни изложби в България и Италия и му предстои през 2011 - в галерия "Буларт".
Из словото на Катя Ангелова за откриването на изложбата в Италия (превод: Радомира Иванова):
PICCOLO POPOLO
Кирил Чолаков е български артист, който работи и живее от години в Римини, Италия. Той посвещава своите художествени търсения на теми, които засягат „вътрешната обърканост”. За своята първа изложба в Мерано той създаде колекция от езически символи и жестове, които служат за изразяването на чувства. Това авторът постига чрез използването на хартия, един материал, податлив на промяна, способен да предизвика игри на сенки, които пък от своя страна са типичен елемент в символичните парадигми.
Сенките в произведенията на Кирил Чолаков представляват сънища, мисли за мистерията, енигма. “Сянката е нашето „Друго” - подчертава самият артист – „един тайнствен и убягващ обект/субект на желание и отблъскване, един опит да се опише невъзможността да се очертаят и изразят чертите на неописуемите неща”. Тя е „извънредна ситуация и един тих конфликт между представения свят и съвремието” (между изобразяването на света и на фактическата реалност).
Светът на сенките на Кирил Чолаков се състои от символи от началото на двайсети век. Точно както експерсионистичното кино използва силното влияние на играта на светлина и сянка, Чолаков използва черни шаблони, за да създаде малки фантастични светове в рамките на галерията. В една невъзможна позиция сгънатите фигури се превръщат в сомнамбулстващи пра -хора. Това е един опит за очертаването на силуетите на невъзможни за представяне неща, един особен интерес към двузначността на желанието и на всичко, което убягва на светлината.
Инсталацията на Кирил Чолаков интерпретира балканския мит за вампирите; в галерията фигурите се превръщат в един вид колония от прилепи - малките хора, il piccolo popolo (както го нарича артистът), “една бледа и елегантно наметната аристокрация”. Вампирите на Чолаков не са вече чудовища, a натъжени мъже на честта, които осъзнават ограничеността на човешкото съшествуване.
Думата „Лимен” (Limen) означава на латински невидимата линия, която дели и свързва вътрешното и външното и прави възможен плавния преход към вътрешността на различни символични вселени. Вампирът е създание, което се движи между живота и смъртта, въображението и реалността, материалното и духовното, желанието и необходимостта. Той е субект, съществуващ само благодарение на това, че бива изобразяван и изживяван. Неговото представяне, обаче, е по-скоро пърофоманс, двузначен елемент, дързост, а не толкова форма, на която могат да бъдат дадени определени очертания...
