Паметникът на генерал Андраник във Варна (ІІІ част)
Генерал Андраник страдал много, когато независимостта на Армения се оказала красив мираж, който се стопил във въздуха веднага след като Съветският съюз анексирал нейната територия и запечатал факта с договора, подписан във вагона в Карс. Борбата за политическа и териториална цялост на Армения станала безсмислена и генерал Андраник напуснал страната. Тръгнал да помага на своите сънародници, като събирал помощи от цяла Европа и Съединените щати и ги пращал в Армения. Събирал помощи и в България, и в Румъния. При едно от завръщанията си във Варна отстъпил пред настояванията на сестра си и през есента на 1921 г. се сгодил за г-ца Нъварт Карник Кюркчиян от Пловдив.
Младите се венчали в Париж през пролетта на 1922 г. с благословията на владиката Кибарян – духовен глава на всички арменци в изгнание, и с кръстничеството на Бохос Нубар паша – бивш министър-председател на Египет. Историята е запазила за нас спомена за пищно тържество с участието на цялата арменска общност във Франция, която поднесла в дар на младоженците 120 жълтици. Разбира се, младоженецът веднага ги разпределил на няколко от сиропиталищата в Париж и малко след това отпътувал с жена си за Съединените щати.
В Съединените щати Андраник и младата му съпруга
се установили в гр. Фрезно в щата Калифорния, където заживели в обширна къща, построена и подарена им от техни сънародници. Във Фрезно семейството преживяло общо 5 години и три месеца, без да спират да събират и да изпращат помощи за бедните, инвалидите и сираците в Армения.
През 1926 г. от Съветска Армения в Ню Йорк пристигнала партийна делегация, водена от съветския представител за Армения Крикор Вартанян. Трудно е да се каже, че делегацията била посрещната дружелюбно от арменската общност на Съединените щати, и тази дисхармония между сънародници предизвикала горчиви чувства у Андраник. За да покаже, че различните политически системи не могат и не трябва да разделят арменците по света, той направил необичаен жест – поднесъл в дар на Армения в лицето на г-н Вартанян онази безценна златна сабя с диаманти, подарена му десет години преди това от арменците в Египет. Веднага след отпътуването на делегацията той организирал още две мащабни акции за събиране на помощи и изпратил два пъти по два милиона долара на бедстваща Армения. В отговор на тези акции католикос Кеворк V наградил генерал Андраник със златен орден “Сурп Крикор Лусаворич”, първа степен.
На 26 август 1927 г. Андраник отишъл отново в Ню Йорк да събира помощи и се разболял тежко. Когато се съвзел, по настояване на съпругата си, заминал на лечение в баните Чикоспринт. Там след внезапна и остра жлъчна криза на 31 август 1927 г. генерал Андраник починал.
Новината за кончината на генерал Андраник
обединила в мъката им арменците от цял свят. За съжаление Съветска Армения пропуснала да поднесе своите съболезнования за смъртта на генерала, отказала също така и да приеме тленните му останки на територията на родната му страна, макар това да било последното и единствено желание на обичания от всички генерал. Огромно множество хора буквално от целия свят дошли за погребението на генерал Андраник в гробищата на Фрезно. Млад човек наел самолет и прелетял няколко пъти над пресния гроб, обсипвайки го с цветя. След запитване към френското правителство, вдовицата на генерала получила отговор, че Франция не само ще бъде горда да отдаде последна почит и последен подслон на генерал Андраник – кавалер, прочее, на френския почетен Орден на честта, но и ще му отреди място в Перлашез. През май 1929 г. тленните останки на генерала били ексхумирани и транспортирани с кораб до Хавър, а оттам – с влак до Париж. Близо двадесет хиляди души присъствали на погребението му на 29 август 1929 г.
След погребението г-жа Нъварт Кюркчиян се завърнала в Съединените щати. От време на време се прибирала във Варна, а след 1933 г. останала да живее тук. От парите, получени след продажбата на имотите й в Съединените щати, отделила колкото е необходимо и откупила от наследниците дяловете им от къщата в с. Галата. Многократно повтаряла, че го прави, за да запази къщата и мястото за паметта на поколенията. Г-жа Кюркчиян починала във Виена през 1969 г.
Няколко години след погребението на генерала в парижките гробища арменската общност в цял свят организирала подписка за изграждане на паметник на неговия гроб. Проектирането, а по-късно и изработката били възложени на талантливия френски скулптор от арменски произход Леон Мурдоф, автор на още няколко чудесни паметника в Перлашез, четири от които са посветени на жертвите, загинали в нацистките концлагери, и един – на бойците от испанската съпротива. Паметникът на генерал Андраник бил поръчан през 1938 г., но бил изработен и открит тържествено през 1945 г., в навечерието на неговата 80-годишнина.
Паметникът представлява 5-метрова архитектурно-скулптурна композиция
от фигура на конник, предвождан от крилатата победа, с височина 3 м и постамент с височина 1, 80 м. Ездачът представлява прецизно изработен портрет на генерал Андраник, конят също е изработен виртуозно и реалистично.
От двете страни скулптурната група има релефи, изобразяващи бойци от армията на Андраник в акция. Композицията е скулптирана от цяла бяла мраморна скала. На лицевата страна на постамента е гравиран позлатен текст на френски и на арменски: “На генерал Андраник, национален герой на Армения, 1866–1927, изграден с усилията на цялата нация, 1945”.
През следващите години къщата, която Андраник изградил на поляната в с. Галата, и мястото към нея били обгрижвани от г-жа Алис Вартанян – дъщеря на Андраник. В началото на 1976 г. по идея на г-н Мелкон Папазян – служител във Финансовия отдел на Община–Варна, започнала усилена подготовка за честването на 40-годишнината от смъртта на генерал Андраник. Идеята била посрещната благосклонно на най-високо партийно-политическо ниво, от ЦК на БКП пристигнал пълномощник, който да стимулира и контролира подготовката за честването. Освен няколкото предвидени чествания, г-н Папазян имал и идеята за поставянето на паметен знак във или пред двора на къщата. Тази идея добила почти светкавична популярност между арменците във Варна, веднага след това – и в страната и в чужбина. Което, предвид краткия срок, още повече повишило напрежението около избора на проектант и изпълнител.
Ето защо от най-високо място разпоредили изпълнението на паметника да бъде възложено на варненския скулптор Марин Йорданов, известен с бързата си реакция при екстремални срокове. Скулпторът сътворил образа на генерала за месец и половина, излял го в пещта си и в края на втория месец се захванал с двете плочи и с текстовете върху едната от тях.
Седмица преди това Общинският съвет приел решение за преименуване на улицата, на която се намира къщата. В деня на откриването на паметника тя вече се наричала “Генерал Андраник”. Така, 40 години след смъртта на славния генерал, пред дома му на улицата с неговото име се издигнал паметен знак, внушителен диптих с бронзов портрет и паметен надпис на два езика – български и арменски.
Паметникът бил открит в 17 ч. на 23 октомври 1987 г.
с митинг-тържество, организирано от Общинския комитет на ОФ–Варна, варненското Културно-просветно дружество “Ереван” и ръководството на район “Аспаруховски”, на чиято територия се намира кв. Галата. В началото на тържеството г-н Димо Кръстев – първи секретар на Районния комитет на БКП, дал думата на г-н Мелкон Папазян, който обрисувал “вековната дружба между арменския и българския народ” и подчертал колко “решителен и последователен борец за свободата на поробените народи” е бил генерал Андраник. След това думата взел г-н Арам Парикян – председател на Централното ръководство на дружество “Ереван”. Той произнесъл кратка и развълнувана реч, в която определил генерал Андраник като “...велик патриот-интернационалист, готов да се жертва пред олтаря на България”. След това г-н Парикян свалил белия плат от паметника. Духовият оркестър засвирил “Вий жертва паднахте...” и моряци поставили първия венец пред бронзовия лик на генерала. Венец поставили членовете на Централното ръководство на дружество “Ереван”, цветя поднесли членове на дружеството от Варна, София, Пловдив, Бургас, Шумен, Толбухин, Силистра, Ямбол, Кърджали, Ст. Загора, Пазарджик, от Епархийския съвет, от църковните настоятелства във Варна и Шумен. После всички разгледали къщата, построена от генерал Андраник, а варненските арменци подарили часовник с надпис на скулптор, заради успешния каменен диптих и победата му в надпреварата с времето.
На 23 септември 1991 г. Армения обяви своята териториална и политическа независимост.
През 1998 г. нейното правителство се обърна с молба към правителството на Франция да разреши преместването на костите на генерал Андраник в Армения в съответствие с неговото последно желание. На 15 февруари 2000 г. в присъствието на министъра на вътрешните работи на Армения, на арменския посланик във Франция, на арменски офицери, както и на няколко владици и архиепископи и хиляди арменци от Парижка област тленните останки на генерала били пренесени в катедралата “Св. Йоан Кръстител” за молитви и заупокой по случай предстоящото им пренасяне в Армения. На 20 февруари 2000 г. в Ечмиадзин в Армения беше отслужена грандиозна заупокойна служба от католикос Карекин ІІ, след края на която траурната процесия премина през Ереван, следвана от повече от 20 000 души, между които бяха президентът на Републиката Роберт Кочарян и всички видни политически личности на Армения.
Сега, омиротворени, костите на генерал Андраник почиват на хълма на героите в гробището на Ераблур, където са погребани арменските офицери, убити по време на въоръжения конфликт в Карабах през 1993–1994 г.
Знаменателен е фактът, че неотдавна по инициатива и по предложение на ръководството на Съюза на арменците в България в Общинския съвет на Община Варна беше внесено предложение за именуване на площад във Варна с името на генерал Андраник. Общинският съвет разгледа предложението и прие решение централният площад в квартал Галата да носи името на арменския национален герой. Понастоящем ръководството на Съюза на арменците в България обсъжда своите възможности да инициира и организира изграждането на красив паметник на генерал Андраник в центъра на площад „Генерал Андраник” във варненския квартал Галата. Да им пожелаем успех!
НИКОЛАЙ САВОВ
Откъс от книгата "Паметниците на Варна"
Текстът се публикува във връзка с Годината на арменската култура в България
