Паметникът на генерал Андраник във Варна
Генерал Андраник Тер Озанян е национален герой на Армения и военачалник от българската армия. Неговата съдба е тясно свързана с историята на България и на град Варна, а неговият жизнен и военен път са част от историята и монументалната памет на нашия град. Пред неговия необикновен живот, военен талант и голямо и добро сърце се прекланят не само наследниците на арменските бежанци във Варна, но и всички варненци. Израз на това преклонение е паметникът на генерала, изграден в квартал Галата, пред къщата, намираща се на ул. “Галатея”, бивша “Генерал Андраник”. Той представлява диптих от бял видим бетон с бронзов барелеф върху лявата му страна и с вдълбан текст на два езика върху дясната. Барелефът изобразява лицето на генерал Андраник – сериозен мъж с мустаци, пред погледа на когото човек, без да иска, заема войнишка стойка. Самата къща в дъното на двора е в някакъв смисъл къща-музей и е построена от генерал Андраник Озанян върху място, дарено му от Македоно-одринското опълчение през 1911 г.
Личността на генерал Андраник е изненадващо откритие за всеки, който се запознае по-отблизо с неговия живот. Въпреки силната обич, която арменците по цял свят изпитват към неговата памет, учудване предизвиква странната неизвестност на Андраник Озанян по българските земи, макар да е бил офицер от българската армия, армейски генерал от руската и да се сражавал за свободата и на България.
Генерал Андраник Тер Озанян е роден на 25 февруари 1865 г.
в градчето Шабин Карахисар в Източна Армения. На двегодишна възраст той останал сирак и оцелял благодарение на сестра си Майром, която се грижила за него. Когато поизраснал научил зидарлък и дърводелство и започнал да помага на семейството си колкото може. На 18-годишна възраст, в защита на семейната чест, той убил един турчин и му се наложило спешно да напусне Шабин Карахисар и да се присъедини към бойна група за освобождение, сформирана в околностите няколко години преди това. Бойците приели Андраник като един от тях. Съвсем неочаквано, месец по-късно водачът на групата Сероб Акбиюр бил убит и дружината изпаднала в страх и ужас, защото Сероб паша бил убит по твърде коварен начин – отровил го местният паша кюрдът Халил, а турският султан го наградил спешно със златен медал за неговото вероломство. Никой от групата не помислял да отмъщава на всемогъщия Халил паша и докато страхът в групата се разсейвал, с възстановяването на справедливостта се заел Андраник. Той тръгнал, издирил предателите, които помагали на кюрда, убил ги, докопал някак Халил паша, отрязал му главата и я донесъл в лагера. От тази случка се родила една песен, която и до ден днешен може да се чуе по онези места. Нейният последен ред гласи: “Никой не може да избяга от отмъстителната кама на Андраник”. Пак по това време между турците тръгнало съмнението, че Андраник не е човек, а дух – нещо, което те приели съвсем не на шега, особено след битката при Аракелотс Ванк. Там, заграден в манастира от 10 000-на турска редовна армия, Андраник успял да измъкне своите 80 бойци, като на всеки от тях навлякъл бяло монашеско расо и го спускал през прозореца в снега. След това тръгнал да обикаля турските постове и тъй като говорел прекрасно турски, разговарял с войниците, отвличал им вниманието, а в това време бойците му изпълзели невидими извън обсадата. Два дни по-късно сред ужасените турски редици се появил очевидец, който разказвал как видял Андраник да си сваля палтото, а от него да изпадват стотина куршума – онези куршуми, които са го ударили, без да го уязвят.
Когато през 1903 г. избухнало Илинденското въстание,
Андраник купувал оръжие, което тайно трупал на една закътана поляна на нос Галата край Варна и го пращал на македонските борци за освобождение. На следващата година благодарните македонци купили поляната и подарили мястото на смелия арменски войвода. Върху него Андраник сам построил къщата, оградил двора и през следващите десетина години пред очите на света обработвал земята, берял домати и грозде, а в същото време купувал и складирал в къщата оръжие, което изпращал главно на македонските чети в Леринско, Костурско, Охридско и по други околии, както и на хайдутските чети в Западна Армения. В къщата на Галата той приютявал и поборници за свобода, членове на националноосвободителното движение от Англия, Франция и Швейцария, а през свободното време описвал своя опит и познания в пособието за водене на партизанска война в тила на Отоманската империя, което издал по-късно под заглавие “Бойни наставления”. Един ден, след като завел няколко от своите другари във фотографчийницата на братя Хаджолян, която се намирала там, където се намира и сега – на ул. “Русе” срещу театъра, той също се заснел в дрехи на македонски поборник.
НИКОЛАЙ САВОВ
Откъс от книгата "Паметниците на Варна"
Текстът се публикува във връзка с Годината на арменската култура в България
(Очаквайте продължението утре)
