Продуцентите Павлина Желева и Георги Чолаков („Прима примавера”): Културата е като църква, храм, папа, не може да си позволиш да я нападаш
Запознах се с тях на „Златна роза” 2004, когато филмът им „Шантав ден” получи награда на фестивала. За тези години интернет ни сближи с малките ни кратки съобщения в социалната мрежа, а времето си минаваше, проблемите на родното кино се задълбочаваха и вероятно при откриването на 29-то издание на фестивала за българско игрално кино „Златна роза” сублимацията на напрежението си е казала тежката дума. Режисьори и продуценти прочетоха декларация, с която поискаха културната администрация в МК да си поеме отговорността по изпълнение на Закона за филмовата индустрия. Ако д-р Фройд бе живял по тези земи в това наше чутовно време, изследвайки проблемите на българския съвременен артист, вероятно щеше да дообогати писанията си с нюанси на тема „сублимация”. Но да оставим Фройд на психоанализата и да се обърнем към мигрената на родните продуценти. Повярвайте ми, тя е толкова силна, че вече може да се усети от микрофоните и на колоните на ФКЦ в зала 1 – звукът е страшно „БУМ”.
-Кое предизвиква тревогата на режисьори и продуценти днес?
Павлина Желева:
Поведението на отговорните за живота на българскоо кино ощетява както националното кино, така и всички развити европейски структури за подпомагане на европейското кино. Ние имаме задължение да спазваме политиката на ЕС, а сега се получава така, че бламираме всяка възможност за коопериране. Ние играем против политиката на ЕС. В копродукциите запазваме нашата национална идентичност, така както сме го правили с унгарски, гръцки, турски проекти.
Георги Чолаков:
Трябва да има национална подкрепа, организацията на филмовата индустрия в Европа е подчинена на националното подпомагане и международното коопериране. Когато нямаш националното подпомагане, не можеш да получиш финансиране от друго място. Ще дам елементарен пример за направата на един филм като игра на карти: не можеш да играеш покер, ако нямаш пари. Няма как да отвориш играта.
Павлина Желева:
Метафората за покера е добра, но нека хората разберат, че направата на филм не е само развлечение. То е и житейска ситуация. Факт е, че има развалени отношения между аудитория и бг кино, но затова не са виновни кинаджиите. Навсякъде в Европа създаването на един филм е личен творчески акт. Доказалият се със своите качества избира сам пътя към публиката. Никой не може да ти го налага. Анри Кулев днес каза нещо много вярно: когато в медиите вървят някакви подмятания за неадекватния и самодостатъчен изказ на родния кинаджия, естествено е публиката да се отдръпне, без дори да е гледала определен филм. Творецът е фигура със специален статут във всяка цивилизована държава. Неговят статут е на създател на духовни ценности, държавата трябва да го подпомага, а не да му иска сметка защо твори по един или друг начин. Творецът у нас е принуден винаги да изразява някакви благодарности, всъщност това, което прави е труд, заслужаващ адекватно заплащане. Културата е като църква, храм, папа, не може да си позволиш да я нападаш.
- Щом вие, утвърдените в киното, имате толкова много проблеми в общуването си с държавата, кое тогава да мотивира младите, за да останат в България?
Георги Чолаков:
За да говорим за бъдещето на киното е важно да се дава приоритет на младите. В това е отговорът. В момента работим върху анимационно филмче с едно талантливо момиче, въпросът оттук нататък е това момиче да има възможност да работи. Няма разбиране към проблемите на дебютантите в киното. На младите вечно им е затворен пътят. Влизането на младите кинаджии в рекламата е друго мислене, което те изважда от света на киното.
Павлина Желева:
Без специално отношение към младите те трудно могат да пробият както на родна сцена, така и на международния пазар. За тях е наложително да имат обща база-субсидия, която да подкрепя техните първи стъпки. В Белгия съществува следната схема: има част за подпомагане на първи и втори филм, следващата част в националната субсидие е насочена към поколение режисьори, които са по средата на кариерата си, има и трета част - субсидия само за проекти на утвърдени кинотворци. В Белгия всеки етап от кариерата на кинотвореца е важен, отчита се фактът на дебюта, на търсенията след това и обстоятелството, че си популяризирал изкуството на международни форуми. Отделянето на младите в отделна ниша е важно. Нашите млади не могат на общо основание да се състезават за финанси с другите творчески генерации. Ние сме млака страна, всеки познава всеки, естествено е, че при тези нерегламентирани отношения и тази архаична система на субсидиране е напълно естествено младите да не искат да комуникират с институциите. Не може 20 години след някакъв преход за първи път на фестивала да има конкурс за късометражно кино. Слава Богу, че го има, но какво от това? Как един млад човек да направи с 2 500 евро от Фонд „Култура” филм? Това субсидия за кино ли е или помощ за оцеляване? Вниманието към отделните творци трябва да бъде съобразена с това на какъв етап от творчеството си са. Днес им се казва, че всеки артист трябвало да излезе на пазара! На кой пазар, моля ви се? Всички тези приказки за излизане на пазара звучат абсолютно инфантилно на фона на европейската матрица за създаването, разпространението и живота на всеки кинопроект!
Елица Матеева
