Ромео Попилиев – селекционер на основната програма на МТФ „Варненско лято“ 2015: Вярвам в новото поколение театрални творци!
Ромео Попилиев е доктор на изкуствознанието и професор в Института за изследване на изкуствата при БАН, където работи от 1990 г. Ръководител е на сектор „Театър“ в Института. Автор е на книгите „Комичното и животът на българската комедия между двете световни войни“ (2001), „Театралната критика на две критични десетилетия“ (2003), „Драмите на Йордан Радичков или едновременното неедновременно“ (2005), „Историческата драма: траекториите на историята, мита и политиката“ (2008). Съавтор е на юбилейната история „Сто години Народен театър“ (2004), както и на т. 4 от „История на българския театър“ (2011). Написал е много студии, статии и рецензии в специализирания и периодичния печат, статии за енциклопедии и др.
- В едно интервю казвате, че родният театър дебне нещо да се случи, очаква нещо от себе си. В конкретиката на новото издание на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ и в качеството Ви на селекционер на основната програма удоволетворихте ли своите очаквания?
Очакванията никога не могат да бъдат напълно удоволетворени. Винаги съществува висок хоризонт. Не можем да искаме прекалено много. Светът също се движи в подобна посока, това, което задържа вниманието ми, може да се нарече „добро сито”. Картината отива към комерсализация, Ницше беше казал през 19 век, че Бог е мъртъв, а на мен ми се иска да е обратното. Оттогава до днес геният умира и се ражда и разбира се има и прогресия, защото тук останаха творци-театрали, които вълнуват публиката.
- На фестивала ще участват спектакли на режисьорите Петринел Гочев, Марий Росен, Стилиян Петров, Диана Добрева, които остават встрани от колизиите, от празното говорене и работят усърдно. Те ли определят облика, според Вас, на новия мислещ театър?
Освен Марий Росен, останалите режисьори търсят себе си в рамките на т.нар. репертоарен театър. Опитват се да се впишат в него със свои идеи, с хубави решения. За съжаление извън официалния театър режисьорите, които искат да правят свой театър са в незавидно положение. Фестивалът ги насърчава като ги представя в програмите си.
- С какво Ви спечели спектакълът на ДТ „Стоян Бъчваров“ „Опасни връзки“ и защо решихте да го включите в селекцията на фестивала?
Първо, този спектакъл е зрелищен, но същевременно е и много прибран, съсредоточен в сърцевината си. Винаги, когато има подобни пластове, за мен е много по-интересно да наблюдавам и анализирам. В този спектакъл има идея, има една театрална илюзия за игра, която е заложена и в литературната основа-епистоларния роман.
- Отново ще видим и интерпретации на съвременни български текстове, за да привлечем публиката, какво бихте казали за тях, какво според Вас откроява писането на Елена Алексиева, Яна Борисова, Малин Кръстев и пр.?
- Не бих искал да ги отделям. Не бих казал, че спектакли, които не участват във Варна, но се опират на родна българска драматургия, са по-слаби от тези, които варненските зрители ще видят. В съвременния роден драматургичен пейзаж според мен също има конкуренция между текстове, драматурзи, творчески екипи. Нека да кажем, че предложените заглавия балансират, обогатяват програмата.
- Каква е посоката, бъдещето на родния театър?
Или ще дръпне напред, или ще даде заден ход. Има интересни млади творци. Иска ми се да има избухвания. Може пък да има и движение към затлачване. Последното обаче не бих си го пожелал. Струва ми се, че все пак настъпва поколение, което носи своите категорични позиции и то ще намери начин да ги положи в театралната ни среда, независимо от трудностите и сложната ситуация.
Интервю на Елица Матеева
