„Кой се страхува от Вирджиния Улф?”- ДЪРЖАВАТА ∕Поредни размисли около съдбата на ТМПЦ-Варна
Кой се страхува от интелигенцията си? В последно време се натъквам на все повече парадокси, които засипват медийния хоризонт - хората, оглавяващи културния ни ресор, вместо да притихнат в мълчание, предлагат зрелищни словоблудства, предизвикващи възмущение, огорчение и потрес сред мислещите в тази малка страна. Нагледахме се на културен министър, който открива учебната година с назидателното: „Не учете - с тройки в дипломата се става министър на културата!” Бих предложила и други рефрени на г-н Рашидов от подобно естество: не ходете на театър - от него се получават стомашни колики; не четете книги, защото ще си докарате диоптри; не гледайте кино, защото то предизвиква екземи и въобще...културата е вирус. Как г-н Рашидов и неговите местни културни директори не са сътворили някое чудо в стил „Рей Бредбъри” и романа му „ 451 градуса по Фаренхайт”? А те изобщо някога чели ли са Бредбъри?
„Тъжна работа!” - унило се прозява магаренцето Йори от „Мечо Пух” и въздъхва, когато не знае какво му предстои. За трупата на варненския драматичен театър настъпиха тежки и тъжни времена. Директорът на ТМПЦ диктува репертоара на театъра. Дори има намерение след Нова година да предлага заглавия и режисьори на артистичния директор. Нищо чудно скоро да иска да заиграе на сцената, така де, не е от вчера този синдром: директорите на театрите да бъдат писачи на драми, артисти, режисьори - три в едно. Пък и днес това ще е в унисон с изискванията на кризата и идеята за икономичност на ресурса.
Актьорите днес напуснаха своята репетиция, за да заяват пред варненци, че държавата е тотално абдикирала от идеята за култура. Актьорите работят на инат в театъра. Играят без заплати, репетират напук на интенданта, който до преди няколко дни се опитваше да спре предстоящата премиера „Бремен” с извинението, че няма пари. Пари има -въпрос на умение е да ги откриеш! А когато си лош стопанин и не можеш да се справиш със ситуацията, изходът е логичен: признаваш си го като джентълмен и си тръгваш...
Следващата седмица г-н Ршидов ще посети Варна. Смесени чувства вещае тази новина, защото актьорите на трупата са готови да стигнат до крайности в отговор на поведението на културната ни администрация. А то (поведението) би се характерезирало с една дума: наглост!
И тук настъпва минутката за въпроси: защо г-н Христо Мутафчиев, г-н Валентин Танев и други представители на йерахията на САБ не защитиха варненските си колеги? Каква в тази постановка е ролята на заместник - министъра на културата г-н Митко Тодоров? Кой се произнесе положително за назначаването на г-н Славчо Славов за директор на ТМПЦ, при условие, че дотук неговите действия не могат да се определят като артменажиране? Защо мълчи Община Варна?
Уравнението е ясно, въпросът е колко са неизвестните му...
Бреза Стефанова
