Съседите <br /><tt>Източник: www.why42.info</tt>

„Съседите” - в Радио Варна

Като че ли е правило да познаваме най-малко хората, които са най-близо до нас и с които ни дели понякога много повече политиката, отколкото географията, която е просто условност. 

Писателят Христо Бойчев го е казал много точно: „Години ние всички на Балкана бяхме врагове, макар че сме близки народи. Врагове бяхме с Тито, с Турция, с Гърция, с ревизиониста Чаушеску и с Енвер Ходжа. В резултат на изолацията, днес ние познаваме повече американската, отколкото балканската култура, към която принадлежим кръвно. И която, пак заради тази провинциална изолираност, все още, слава Богу, си е само наша.
Засега само Балканът остана духовен резерват.”

Затова, в търсене най-вече на духовните събития и на хората, които ги създават от другата страна на българските граници, на 24 юни Радио Варна стартира поредица от интересни срещи, които ще се случват в Арт салона на медиата, но едновременно с това и в ефира на програма „Христо Ботев” на БНР.

Идеята е на главния редектор на Радио Варна – Христо Гинев, а основният двигател на тези срещи със съседите е литературоведът Антоанета Алипиева. Според нея, търсенията няма да се ограничат само в сферата на литературата, а границите ще бъдат отворени по – широко, защото и образованието, и икономиката, и политиката също могат да бъдат култура.

Първите съседи, които гостуваха, бяха румънският писател от Браила - Василе Датку, чиято нова книга „Патентована вечност” излезе на български език и преводачката Михаела Дешлиу, която е с етнически български корен, председател на Централното българско дружество в Букурещ или както я наричат, оптимален медиатор между две балкански култури, които търсят начин да се опознаят.

Василе Датку е роден през 1949 година. Участва активно в румънската революция, няколко месеца е кмет на окръг Браила, по времето на първото следреволюционно правителство на Петре Роман. Има три патентовани изобретения в областта на корабостроенето.

Дебютира в списание “Лучафърул”, автор е на проза, есета и поезия, носител на румънски литературни награди.

Книгата му “Патентована вечност” е циклично натрупване на разкази, които едновременно разкриват и традиционния бит на днешните румънци, и нахлулите промени от времето на прехода от тоталитарното общество към демокрация. Пред читателя израства гротескна, но добронамерена картина на румънския манталитет, който би могъл да получи и по-голямо обобщение – балканския манталитет. Налице е вътрешното сродство на мислене и чувстване на света между всички народи, населяващи динамичните и бурни Балкани.

Ето как изглеждат любопитните размисли за книгата на един неизвестен читател от 21 век:

   „....Исках да чета по-различно от другите и започнах да чета от края към началото; исках да чета по елементи, които създават единството на цялото, да илюстрирам техниката, която се основава на контраста; исках да осчетоводявам иронизираната селска мъдрост в един от разказите и във всички заедно; исках да броя сексуалните намеци от първата до последната страница, но стигнах до извода, че е много трудно и се отказах; исках да обърна внимание на използвания език, на имената на героите, на житието и битието на селото, след това на иронията на автора, също и на философските размисли. Отказвах се, обаче, от всяко ново намерение. И започнах да чета нормално, съпричастно. Това ми достави безкрайно удовлетворение и радост!”

Една статия от: Светлана Вълкова публикувана на 27.06.2010
Bookmark and Share