Mas Que Nada 2010: малко повече от нищо. Буквално.
Мненията в глобалната мрежа относно превода на заглавието на една от най-популярните бразилски песни са твърде много. Но всички се обединяват около значение, близко до израза малко повече от нищо. Точно толкова остана и след фестивала Mas Que Nada 2010, който почти се проведе на 6 и 7 август във Варна. Почти, защото от четирите групи, обявени в програмата на двата фестивални дни, на сцената на летния театър във Варна публиката видя само латино-джаз секстетът Afro Blue. Час след изпълнението им в задушната петъчна вечер, саксофонистът и лидер на групата Петър Момчев наруши кроткия разговор на десетките групички, обособили се сред чакащата малобройна публика. Той излезе на сцената и с няколко нецензурни израза съобщи, че концерт няма да има, тъй като организаторът (Борин Белчев от Soulfinger Music) не е платил на никого и не може да бъде открит. След като размени няколко псувни с окопитил се след първоначалния шок фен, той слезе от сцената и за всички стана ясно, че не се шегува. Това се оказа и краят на фестивала Mas Que Nada 2010.
В двудневната програма бяха обявени кубинският бенд Maraca и немския проект Mo’ Horizons, чиито подгряващи групи трябваше да бъдат съответно Afro Blue и Mango Duende. И неприятното в случая е не толкова пропадането на концертите, колкото начинът, по който стана това. В медийното пространство липсваше каквато и да било информация за отмяната на втория концерт на фестивала, въпреки че тя (отмяната) бе факт няколко дни преди датата на събитието. Така хората продължиха да си купуват билети за несъществуващ концерт (не че другият беше особено съществуващ).
Една от негативните тенденции, които се очакват след това фиаско, е отдръпването на артистите от изяви във Варна, или най-малкото поставянето на по-трудно изпълними условия пред организаторите, свързани с предварително изплащане на хонорари, допълнителни гаранции и т.н. Което ще засегне най-вече по-малките от тях – а както всички знаем, именно те водят у нас качествените некомерсиални музиканти и диджеи. Друга практика, която може би ще се наложи в концертния живот на морската ни столица (доколкото такъв все още съществува), е закупуването на билети от публиката в последния момент преди събитието – още едно препятствие пред промоутърите, разполагащи с по-скромни средства.
Всъщност, от която и страна да погледнем проблема, изводът е един и същ: негативните последствия в крайна сметка ще се отразят на обикновения фен. Същия този фен, който срещу парите си очаква да получи желаната от него емоция. В случая получи емоция, но тя едва ли бе желаната. А колкото до организаторите, въпреки трудните времена, надяваме се да проявяват по-коректно и отговорно отношение. Защото всички би трябвало да сме от едната страна на барикадата, деляща ни от абсурдното българско битие.
Така, иначе прекрасната идея за латино фестивал през август, се превърна в причина за много размисли и страсти. За съжаление, нито летни, нито латино.
Добромир Тодоров
