“Малък-голям” <br /><tt>Източник: Интернет</tt> Кецове <br /><tt>Източник: Д.Флорентин</tt> Елица Матеева с автографирани кецове <br /><tt>Източник: В.Тодорова</tt> “№1” <br /><tt>Източник: Интернет</tt>

Гневните млади са НОМЕР 1!

През последните два дни културните стопаджии-безделници попаднаха на чудесни филмови ленти от най - новото издание на „Златна роза”, които показват, че младото кино – поколение е напред с материала. Филмите „Кецове”, „Малък-голям”,  „N 1” разкриват съществуването ни ТУК И СЕГА. Режисьорският дебют на актьора Валери Йорданов и игралните ленти на Атанас Христосков и Ясен Григоров създават усещане за арт хаус-реалити на съществуването ни. Документ и фикция се смесват майсторски и пресъздават атмосферата на ангажираност с проблемите на съвремието ни. Това са дебюти на хора с мечти, които искат да артикулират в пространството свята позиция-искрено, с отговорност.

 

Кецове”- отличникът от московския фестивал регистрира отказа на младите да живеят в общество, убиващо човешкото достойнство. Щом обществото не позволява осъществяване на мечтите, неговите обитатели го напускат доброволно и намират себе си сред природата на Кара дере. Но и там опитът за хармония е елиминаран, затова логично е финалът на филма да завърши като друг филм, познат ни от миналото: „Телма и Луиз”. Ако в последния персонажите се отричаха като обществен продукт на финала, то героите на Валери Йорданов и  Иван Владимиров от самото начало на своята биография са отрекали себе си в обществото.

 

Снимачният период на филма трае около 6 седмици, бюджетът му е малко над един милион лева, а крайният резултат е очарователен, защото в „Кецове” чувствата не лъжат! Културните стопаджии направиха впечатление на екипа на „Кецове” и са единствените варненски кино-пътешественици, получили автограф върху кецовете си от актрисата Ина Николова и продуцента на филма Галина Тонева./виж снимката/

 

След миналогодишното участие на режисьора Ясен Григоров с филма „Дървеното езеро” (филмът беше забелязан от критиката и прожектиран повторно поради големия интерес в рамките на „Златна роза” 2010), новата му кино история „Малък-голям” ни среща с трашбандата „17 декември” и чалга-фолк дивата Деси Слава. Фикция и документалност забъркват такъв коктейл от чудати истории, че затаяваме дъх с прозрението: „реалността е по-богата и от най-засуканата художествена измислица”. Траш метъл културата у нас не е в застой, а изборът на Деси Слава да пее чалга е бил продиктуван от шегите на съдбата, защото се оказва, че тя е ревностен почитател на тежките жици.

 

Специално за тази лента авторите са снимали музикални клипове на различни хеви метъл групи, а Деси Слава пее и разказва своя живот без да кокетира с публиката. Една любовна история се преплита по време на филмовия разказ... „Малък-голям” е забавен филм, но доста краен в забавите си, вероятно затова член на журито (актрисата Ваня Цветкова) не издържа тежкия саунд и напусна прожекцията. А може би битовия реализъм на играещи метъли пого под звуците на кръчмарска чалга да са били в повече на някои изтънчени зрители - все едно, няма нищо по-интересно за безделниците- стопаджии от хитроумното пресъздаване на света, който обитаваме. Ясен Григоров отново прави фокуси с реалността и игралното, хубавото е, че не се повтаря, а звучи свежо, така че му пожелаваме все така да върви хард по пътя на киното!

 

 „ N1”-безкомпромисен филм за насилието в училищата. И точно в тази лента се натъкваме на младите актьори Ивайло Захариев (тук актьорски е по-добър и категоричен от героя си в „Под прикритие”), за втори път след „Кецове” гледаме дебютанта  Иво Аръков и Филип Аврамов (като учител по литература). Верни на идеята да откриваме нещо в плюс, ще издадем, че героят на Филип Аврамов съществува - в пловдивско училище и също като него е учител по литература.

 

Докато филмът се снима, актьори от екипа стават жертва на насилие пак там - в родното българско школо. Донякъде този филм ни напомня за неореализма в италианското кино преди повече от 50 години, напомня ни на киното от френската нова вълна („До последен дъх” на Жан Люк Годар), заради естествеността на изразите, които не ни спестяват бруталността на живота. В този филм финалът също е логически оправдан. Изстрел и тъмнина. Отказът от начина на живеене в общество, което вегетира, се заплаща скъпо и горчиво.

 

На фона на тези гневни послания като хапче против главоболие се появява комедията „Операция „Шменти – капели” на Иван Митов и Влади Въргала.  В опита си да дефинира абсурда на прехода у нас, той открива вече известното ни, че улица „Демокрация” е най-дългата улица в България! Заиграване с клишета, пародиране на клишета, разиграване като скечове на стари вицове за мутри: всичко това произвежда смях , без да дава кой-знае каква дълбочина на мисленето. Определено комерсиален филм с хубав звук и технически ефекти, добри актьорски включвания. Вероятно ще възвърне инвестицията си.

А какво точно е „шменти капели”? Дори и Въргала не можа да ни каже!

 

Елица Матеева, Светлана Вълкова

Една статия от: www.why42.info публикувана на 13.10.2011
Bookmark and Share