<br /><tt>Източник: ДКТ-Варна</tt>  <br /><tt>Източник: ДКТ-Варна</tt>  <br /><tt>Източник: ДКТ - Варна</tt>

За пъновете по образ и подобие на Бог

Няколко епично-лирични вариации около „ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЕДИН ПЪН”- спектакъл на ДКТ – Варна, режисьор Теди Москов

 

 Тази история ще започне така: Човекът е човек, когато е... пън. Не, звучи нелогично и въобще, какво трябва да означава? Отначало! Напъни се и бъди човек! Това кой го е казал? Макаренко? Шекспир? Чехов? Джи пи-то? Отначало!

 

1.Есен.

В един куклен театър пристига странен режисьор с брада, който прилича на Дядо Мраз за децата, родени преди 1989 г. или на Дядо Коледа (това се отнася за децата, родени след 1989 г.) Този режисьор казва: Да бъде светлина! И от заповедта му се ражда история за един око-бор или чворо-оч или за Пинокио - дърво-човече, издялкано от старец на име Карло Колоди, по-късно Алексей Толстой назовава дървеното същество Буратино.

Всички в театъра дялкат, дялкат и ето ти спектакъл за възгледите на творческия процес като единство от репетиции и режисьорски мистификации. Така, в следствие от целокупното дялкане от артистите на сцената се ражда „Възгледите на един пън”.

 

2. Теди Москов е здраво дърво.

Като под дърво разбирайте човек, който мисли, обича, диша пъстро, истински и не го мързи да бъде себе си, да бъде личност, да казва истината. В последния му спектакъл с варненските актьори от Държавния куклен театър той отстоява своята симпатия към пъновете, защото днес да си пън е изключение. Днес предпочитаме да сме неграмотни, нагли, агресивни, хитри, крадливи, а букварите - те са за... както мисли дървеното човече в спектакъла - те са за тъпанарите. На дървеното човече му е простено да греши, все пак то очаква от своя татко да го научи на живот, отвъд затворената врата на прашното ателие.

 

3. „Възгледите на един пън” е спектакъл, в който Теди Москов открива своето лице на поет, на идеалист, на тъжен човек.

И сякаш, колкото повече остарява, режисьорът по-честичко показва онази скрита гънка на лицето си - тъжната, набраздената от срещи с бездуховни непънове. Във „Възгледите на един пън” има истинска болезненост, която може да бъде усетена от пънчета, търсещи човещината. Непъновете вероятно ще открият съвременно разказване на приказната история за Пинкио, ще разпознаят острата ирония на режисьора, ще се удавят в хапливия смях на актьорите. Но по-важното е, че пънчетата ще открият далечен приятел, дори роднина в лицето на главния персонаж - дървения философ Пинокио, стремящ се към истината за живота.

 

4. „Възледите на един пън” е спектакъл – изповед.

Различен спектакъл. Спектакъл, надскачащ рамките на приказката, превърнал се във философска притча. В него се долавя отношението на автора му към устройството на обществото. Общество, изградено от кукли на конци и кукловоди, в което границите между двата типа екзистенциален избор (кукла или кукловод) неусетно се преливат и е трудно да ги идентифицираме. Тази трудност се характеризира с особена отчетливост в страната на „тъпанарите без буквари”, които населяват близки нам ширини. Пластика, мултимедия, етюдни интермедии, всичко познато от света на Теди Москов е в стихията си и почитателите му няма да бъдат разочаровани. Но онези, които изследват стила му на работа ще бъдат и изненадани от отворения финал на този спектакъл. А както знаем, добрите отворени финали се родеят с добрата поезия. Поезия, създадена от отдадеността на актьори, превзели сцената тотално. Актьори неспестяващи сила, енергия и думи, хвърлящи се като гладиатори да защитят вярата си в магията да си пън, сиреч - човек!

 

5. „...Как душата си събу обувките...”

Във всяко дърво се крие потенциален дръвник и потенциален Пинокио – твърди Теди Москов.

Оттук нататък е въпрос на избор, пред който е изправен всеки:

дали ще сътвори живот или ще унищожи някой жив;

/ако му е студено/ дали ще си направи от дървото огън или човек  /за да го стопли/.

 

„Възгледите на един пън” е историята на един човешки живот: на едно очовечаване или на едно оскотяване /разбирай – одървяване/.

 

История за началните 7 километра, които понякога свършват на 4-ти километър.

 

История за бащите и децата, за образа и подобието, за отричането и привличането.

 

История за Смъртта, която е твоят най-близък спътник, история за Времето, чийто ход те плаши, история за Болката, която те прави Човек...

 

„Продадох палто – купих буквар”. „Тъпанар!”

 

Избираш, избираш, избираш...между свободата и смъртта. А ако се падне калъч? А ако, всъщност, ти само си мислиш, че избираш! Ако няма разлика между куклата и кукловода?

 

„Сечи!
 Сечи!
 Сечи!

И седем хиляди очи видяха...”

Не! Та хората са меки и топли същества...Душата е мека и топла...

 

Нямаш семейство, нямаш деца, къщата ти изгоря, уволниха те от работа, ти си Никой, живееш Никъде, имаш само парче дърво.

Но –

дали може

и как да се случи

да направиш човек

от парченце дърво???

Въпроси, които можем да изрежем върху една

 

ГРАВЮРА ОТ XII ВЕК  на Румен Денев

Палачът и затворникът се качваха
по стълбите към черния дръвник.
В навалицата плачеха и храчеха,
и кашляше един войник.

Като невеста с младоженец

палачът и затворникът се качваха.
Мълчаха градските началници,
а лудото момче се плезеше

Върху дръвника беше паднал пресен сняг,
един свещеник с тяло на момиче
посочи с кръст като с черпак
към бога, който ни обича.

И от уста в уста като целувка
предадоха:
Сечи!
Сечи!
Сечи!
И седем хиляди очи
видяха как душата си събу обувките...

 

Елица Матеева, Светлана Вълкова

 

Една статия от: www.why42.info публикувана на 6.12.2010
Bookmark and Share