УСЕЩАНЕ ЗА ВОДА
Десислава Минчева, Долорес Дилова, Кирил Матеев:
живопис и скулптура в Галерия ТЕДИ - Варна
31.08. – 31.09. 2011
Галеристката Йорданка Торнева от пролетта се стяга за тази изложба, а Десислава Минчева, Долорес Дилова и Кирил Матеев идват от София с работи, създадени специално за мащабите на галерия „Теди”. Темата "Усещане за вода" пристига във Варна след майското си начало в софийската галерия „Райко Алексиев”. Малкият формат позволява да бъдат представени цели 46 творби – живопис и скулптура, всичките създадени тази година, две от тях дори в последната седмица.
Авторите са имена от първата бойна линия на съвременното българско пластично изкуство.
Как се случва тази изложба? Тя е артистичният продукт на няколко морски лета, преживени от артистите по бреговете на север от Балчик – Каварна, Чиракман, Калиакра.
Какво е усещането за вода в изложбата? При Долорес Дилова то е усещане за цвят, при Десислава Минчева – усещане за светлина, а при Кирил Матеев – усещане за жена. Картините на двете арт дами наистина светят. При Долорес – сгряващо в граничната зона между приказност и призрачност, при Десислава – заскрежаващо като в северните земи на Снежната кралица.
Навремето, когато гледала Дюфи в Париж, Долорес имала чувството, че нещо свети зад картините му. Самата тя твърди, че светенето на една картина е отпечатък на духовността и се дължи не на някаква химическа смеска в боите, а на чистотата на помисъла.
Десислава Минчева пък признава, че за нея гледките от нашето море са истинска скъпоценност и точно затова съвсем буквално е посипвала сребърен прах в струите светлина. С една алюзия за бог, който разделя светлината от тъмата и водата от земята, но някак едновременно.
А златото в тази картина – Болата, разбира се, къде другаде в България скалите са от червено злато? – златото е с много лична история. Десислава Минчева намира шишенцето със златния прашец в ателието на баща си – старо и много фино, то се превръща в скъпоценна пелена.
Долорес също има история с море. В детството си тя се е събуждала всяка сутрин с едно море. В Плевен, в стаята й – от една репродукция на Дерен. Тя казва, че е вдъхновена от Северното Черноморие. Ходи всяка година. Това, което я връща отново и отново, е остротата на преживяването, определена от остротата на брега, от силата на морето и неспокойния дух. Вълнува я брегът с неговата суровост - стихийността на водите и динамиката на пейзажите и времето.
Варненските ценители добре познават женските фигури на Десислава Минчева. Сега за пръв път във Варна идват нейни платна без нито една човешка фигура. Концепцията й е изразено самоограничаваща – само вода и въздух. Пословична е светлината, която структурира диплите на дългите дрехи на нейните балерини, сега същата аристократична хладна светлина е в чистата си природна форма – като отражения, лунни пътеки и дори като порои, изливащи се над морето.
Проф. Минчева казва, че не е маринист. Тази изложба разбира се, я опровергава. Но нейната идея е, че водите в картините не са море. Колкото са море, толкова са и нещо друго, казва – едно усещане към природата. Респект, мисловност, дълбочини.
А Долорес Дилова тъкмо напротив – разтваря личността си в природните форми. Затова нарича този цикъл от свои работи „Интимен екстериор”.
Зрителите могат да се позабавляват в търсене на еднакви обекти в картините на двете майсторки. Има ги. Но не се откриват лесно, толкова са различни като изказ.
Тази изложба има своя закотвящ център и той стои тежко и заземяващо. Това са скулптурите на Кирил Матеев. Те са инспирирани от водната природа на жената и представят в едри жестове нейните форми. И се вписват в темата „Усещане за вода”, защото наистина водата носи в себе си дълбоките антропологични кодове на женската същност, на променливостта, на неуловимото, на магията.
Женското тяло е голямата променлива в творчеството на Кирил Матеев, която го кара да търси нови подходи, ракурси, материали. Интерес предизвиква материалът, от който са направени скулптурите му в тази изложба. Стоят тежко и едро, ала са от керамика. Но каква керамика! В нея Кирил Матеев експериментира с различни глазури. Повърхностите изкушават да бъдат докоснати с илюзията за метал и стъкло, постигната с глазурите.
Отдавна във Варна не е имало толкова силно гостуване. Три мощни таланта, много различни, много властно общуващи със зрителя, дават на варненските познавачи възможността да влязат в един мистичен воден свят и да си тръгнат от него с картина или със спомен за струи от сребро.
Нина Локмаджиева
