<br /><tt>Източник: Интернет</tt>  <br /><tt>Източник: Интернет</tt> Десислава Шпатова <br /><tt>Източник: Интернет</tt>

„Конструкция на освободеното въображение”(ДТ „Сава Огянов”- Русе) или за театъра на спонтанността без граници

„Ние всички сме потенциални художници” пише Йожен Йонеско в есето си „Конструкция на освободеното въображение”. На 9 юни се закри фестивалът „Театрален пристан на голямата река” в Русе със спектакъл, носещ титула на това великолепно есе, в което Йонеско развива своите възгледи за споннтанността, за изкуството като творчество без граници, за свободата на актьора и за политиците, които „трябва да помагат на театъра, а не да му пречат”. Трансформирайки последната мисъл, тя е актуална и за мениджърите на родните театри, които трябва да се грижат родителски, когато на сцените на поверените им институти се случват силни спектакли.

 

Случаят с този спектакъл на режисьора Десислава Шпатова е подобен - постигнат е стилен емоционален взрив, съчетаващ в себе си лекотата на изказа и комуникативността си като по изключителен динамичен и забавен начин в него се разгръщат сериозни теми и както самата тя казва в програмата на представлението:  то „предлага метафизичен поглед върху нашите сегашни проблеми”. Да, в този спектакъл всяко действащо лице е деперсонализирано, но нима това не е характерно за съвремието на глобализацията, давеща ни в лабиринти и хаос от обезличаване, страх от самотата и смъртта, страх от загубата на реално общуване.

 

 „Уважаеми пътници, полет 358 на авиокомпания... е отменен за неизвестно време, един Бог знае кога ще излетим...” Сняг вали, пътниците чакат пред коридора за излитане - те говорят руски, френски, италиански, турски, английски, че дори и марсиански (особено ако изпаднат в паника). Всеки се е капсулирал в своята черупка, в която между „да” и „не” при екстремни обстоятелства няма разлика. Пространството се състои от пейки, хладилник с напитки, една самотен синтезатор, ограден от въженца като паметник,  разположен в десния ъгъл, има и място за пушачи - сценографското решение е плод на въображението на режисьора, който е съумял по изключително деликатен начин да събере и структурира диалозите на участниците в своята конструкция от няколко драматургични текста на Йонеско: „Момиче за женене”, „Картината или палячовщина”, „Сцена с четирима” и прозаичната творба „Самотникът”.

 

В този спектакъл, както казва едно от действащите лица,  „думите не са същите думи, предметите нямат приложение....светът се движи като махало...” и всичко наподобява онази теория от космологията за големия взрив и черната материя - това, което не виждаме,  е безкрайно, това, което предчувстваме, е отвъд нас, то е неизвестно и буди страх, паника, изпотяване на дланите. И ето: полетът е отменен, участниците в този експеримент за съвместно съществуване се лутат между някакви внезапни и нелогични реплики, понякога всичко звучи като детска игра - абсурдно, но има моменти, в които усещането за живота се сънува като монологична изповед.

 

Повечето изповеди в този спектакъл са поверени на актрисата Ирмена Чичикова, а там където словото е безсилно, идва ред на писъци, песни, излияния зад микрофон, дано Вселената (Бог) чуе зова за помощ на объркания „Аз”! Когато „Аз”-ът осъзнае къде точно се намира, той изпитва страх пред безкрая - колективен страх, колективното неосъзнавано се превръща в голямо колективно чудовище, пресиращо те с лудостта си, с детската си наивност, с невъзможността да се преодолее.

 

„Конструкция на освободеното въображение” всъщност е един от онези спектакли, които след финала те карат да се втурнеш в живота и да го изживееш като препускане, като посрещане на изгрева - с кислород в гърдите и танцуващо сърце, защото тук зрителят открива една страхотна актьорска трупа, забавляваща се с всеки елемент на своя театрален разказ. Разказът е смислен, естетически издържан и същевременно въздейства като манга анимация, в която толкова бързо се сменят кадрите, че единственото условие  да ги уловиш, е да бъдеш като някакъв покемон - да си безстрашен пътешественик, дори когато нямаш парашут за аварийно кацане. А ако се тревожиш за личностното оцеляване в една история, то вероятно въображението ти боледува или е затворено...

 

Ирмена Чичикова, Мариана Крумова, Ясена Господинова, Евгения Явашева, Яна Стефанова-Хернани, Борислав Веженов, Любомир Кънев, Кадри Хабил, Йовко Кънев са чудесни в тази конструкция, всеки от тях е намерил свой специфичен профил и от името му заявяват неговата деперсонализация с талант, енергия и много ирония. Част от ироничното начало е включването на хитове от ерата на диското и дуета „Модърн толкинг”, а „Let it be” на „Бийтълс” е черешката на идеята за въображението, то или тече, или бива залостено в най-високата кула на съзнанието ни.

Пътниците спорят, отричат се, реват, пушат, ядат или отказват сандвич с яйце, пият понякога кафе, понякога нещо по-силно, празнуват рожден ден, уморени заспиват, докато една стюардеса не отведе въображението им в „правилната посока”- полет 358 е в готовност да ги приеме в „нормалния” свят.

 

Този свят, в който пребиваваме, е досаден, скучноват, но винаги може да ти предложи при екстремни обстоятелства да участваш в своя конструкция на освободеното въображение. Изборът е твой! Действай без граници и създай своя „Конструкция на освободеното въображение”!

 

 

Елица Матеева

Една статия от: www.why42.info публикувана на 14.06.2011
Bookmark and Share