<br /><tt>Източник: Интернет</tt> Паул Калкбренер <br /><tt>Източник: Интернет</tt>

„Обажда се Берлин” – Уудсток на 90-те в техноминимал вариант

Заснета в документален стил, лентата на 40 - годишния немски режисьор Ханс Щоер „Обажда се Берлин” е интересен артефакт за  новото поколение, намиращо се на своя бряг във всяка точка на света - достатъчен е един лаптоп и добро настроение.  Всяка музикална епоха си има своята кино звезда: Вал Килмър бе Джим Морисън, Бети Мидлър бе Джанис Джоплин, Клинт Ийстууд направи филм за Чарли Паркър, а ето че днес центърът на евпорейското техно си има свой филм, който преди година бе посрещнат подобаващо на международните фестивали в Торонто, Хамбург и Локарно.

 

За началото на техно – революцията  Ханс Щоер си спомня, че едва при падането на Берлинската стена  хората от Източен Берлин осъзнават, че освен бодрата маршова духова музика и руски частушки, светът се движи и от бесните танци на малки електронни атоми, които са в състояние да побъркат сърдечния ритъм.

 

 „ Обажда се Берлин” ни среща с Ди Джей Икарус, чиято роля се изпълнява от истински култов берлински ди джей:  Паул Калкбренер. Сценарият ни въвежда в света на конкуренцията, начина на работа на различни лейбъли за техномузика, както и в трудния за оцеляване шоу бизнес.

 

Ди Джей Икарус е на ръба на физически и психически срив, въпреки успешни турнета и предстоящо излизане на нов албум. За да бъде във върхова форма и център на нощния живот, той злоупотребява с различни видове дрога. Тялото му се е превърнало в илюстрация на Менделеевата таблица. След поредно участие, той се озовава в психиатрична клиника, където е подложен на лечение. В клиниката се запознава с причудливите й пацинети - съседи по стая. Попада в положението на познайника ни от „Полет над кукувиче гнездо”, но успява да се справи с предизвикателствата на ситуацията. За разлика от фабули, в които клиничните служители са представени като некадърни невротици, то в „Обажда се Берлин” всички са на страната на Икарус. Всъщност той е враг на самия себе си и неговите слабости са причина да бъде изоставен от приятелката си Матилде. Но благодарение на музиката, Ди Джеей Икарус успява да спаси едно от малкото красиви неща в живота - умението да създава вселена от звуци.

 

„Обажда се Берлин” би трябвало да ни действа депресиращо, но благодарение на леко отчуждения поглед и иронията в играта на Паул Калкбренер, както и на клиповата естетика на заснимане, филмът заслужава внимание. Феновете на доброто техно могат да чуят оргиналната музика на филма - дело на самия Паул Калкбренер.

 

Всяко поколение има своя музикален еквивалент на екзистенциални стойности. 90-те преминаха под знака на техното, амфетамините и усещането за самотно вцепенение. Дали новият век ще бъде продължение на миналото десетелитие - отговорът ще откриете във филмите на нашите деца.

 

„ВТОРИ ДУБЪЛ”- РУБРИКА ЗА АРТ КИНО/2010 на Елица Матеева

(п.п. АКО „ПЪРВИЯТ ДУБЪЛ”  СА КИНОЗАГЛАВИЯ, ПОДХОДЯЩИ ЗА ПОП-КОРН, ТО „ВТОРИЯТ ДУБЪЛ”  НЕ ТИ ПОЗВОЛЯВА ДА ШУМИШ С ПУКАНКИ В САЛОНА)

Една статия от: www.why42.info публикувана на 25.10.2010
Bookmark and Share