„Паметта на водата” - премиера във варненския драматичен театър
92-ят творчески сезон на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” започва с премиера на пиесата „Паметта на водата” от Шийла Стивънсън, превод Теодора Давидова, постановка и музикална среда Стоян Радев Ге. К., сценография и костюми Мира Каланова, фотография и плакат Симеон Лютаков. Участват: Гергана Плетньова (Катрин), Владислав Виолинов (Майк), Веселина Михалкова (Мери), Даниела Викторова (Тереза), Николай Божков (Франк), Теодора Михайлова (Вайалет).
Предпремиерата на „Паметта на водата” е на 14, премиерата – на 15 и 16 септември.
Шийла Стивънсън, родена през 1955 г. в Нортъмбърленд, Англия, е утвърден автор на радио, театрални и телевизионни пиеси, сценарист на телевизионни и игрални филми, донесли й престижни литературни награди. Преподава творческо писане в университета в Манчестър. Блестящата й писателска кариера започва с пиеси за Радио Би Би Си, сред които „Дарлинг Пайди” (1993), „Анатомичната Венера” (1994), „Пет вида мълчание”, отличена с Наградата за най-оригинална пиеса на Гилдията на писателите (1996) и с наградата „Sony” за най-добра радио пиеса (2000). Следват радио пиесите „Животът е сън” (2004), „Немезис” (2005), „Принцесата на народа” (2008) и др.
В паметта има всичко...
Първата театрална пиеса на Шийла Стивънсън „Паметта на водата" я превръща в световноизвестна авторка. Поставена в Hampstead Тheatre, Лондон от режисьора Тери Джонсън, пиесата печели престижната награда „Лорънс Оливие” (1996). Авторката адаптира сюжета за игралния филм „Преди да си отидеш”, заснет от режисьора Луис Гилбърт с Джули Уолтерс и Том Уилкинсън (2002). В „Паметта на водата” прозира известна аналогия между психологическите портрети на героите и иновативната научна теория за паметта на водата и нейните кристални решетки.
Основните героини са три сестри, които - подобно на сестрите в древногръцките трагедии, при Шекспир и при Чехов, се срещат, години след като са се разделили, за погребението на майка си. Смъртта като повод за истинско общуване и опит за осмисляне на разпилените животи е двигателният център на заредения до краен предел с признания, отчаяния и изненади драматургичен текст.
„Не можеш да махнеш дори една дума от тази сгъстена словесна енергия”, коментира режисьорът Стоян Радев Ге. К., който посяга към култовата пиеса след Крикор Азарян, Красимир Спасов, Здравко Митков и Георги Михалков. В неговия прочит обичайното жанрово определение на „Паметта на водата” като черна комедия не е най-важното, защото когато става дума за памет, в нея има всичко...
Гергана Плетньова (Катрин):
"Искам само една прегръдка, нищо повече."
Владислав Виолинов (Майк):
"Водата е като магнетофонна лента. Тя просто има памет. Можеш да разреждаш до безкрай, но нещо остава."
Веселина Михалкова (Мери):
"Господи, върни ни времето, когато не се налагаше да правим избор."
Даниела Викторова (Тереза):
"Понякога нищо друго не ти остава. Разболяваш се по даден повод. Правиш го, за да не си отиде някой."
Николай Божков (Франк):
"Мечтая си за нещо просто!"
Теодора Михайлова (Вайалет):
"Да простиш на някого, е като да хвърлиш клонка в реката...”
Виолета Тончева
