„BLUE VALENTINE” – докато някой друг заеме твоето място
Независимото американско кино разсейва популярното мнение, че в страната на бляскавата Холивудска суета не е останало нищо чисто, невинно и различно. „Синя валентинка” с режисьор Дерек Сианфранс е подобен пример, макар че сладникавото заглавие може да ни излъже за цвета на емоциите в тази творба. Заснета с нисък бюджет, „Синя валентинка” обиколи през 2010 г. фестивалите в Кан, Торонто и Сънданс. Камерната история излъчва нещо от света на Бергман, Трюфо, Годар като начин на изграждане и натюрел, а камерата без фокуси и почти документално среща публиката с два свята: чувствата на Синтия и Дийн.
Разказът на съпрузите се развива в различни етапи от тяхната връзка, така, както клиширано е прието да се казва за срещата със смъртта - по време на пресечната точка с жизнения финал, виждаме всичко „като на лента”. „Като на лента” Дийн и Синтия се опитват да превъзмогнат кризата на своите чувства. Бракът им е преминал рисковете на първите три години, те имат дете, всеки от тях търси себе си в работа, която на прима виста изглежда нещо обикновено.
Синтия е заредена с напрежение, Дийн отрича напрежението. Истината е, че той обича Синтия, независимо, че вероятността детето, което отглеждат, да не е негово. Но той е приел мисията „да бъде баща”. Преди появата на момиченцето и двамата се наслаждават на мига, показват скритите си таланти, доверяват историите си и миналото си един на друг. Какво е любовта: „Състояние, в което сякаш чувстваш, че познаваш другия до теб, въпреки, че дори не знаете имената си....”, „Любовта е и когато даваш шанс на другия в мигове ... и на добро и зло...” Но може би най-силната мисъл на Дийн в тази лента е идеята да дадеш свобода на другия, ако той открие някой по-добър от теб и иска този друг да заеме твоето място, защото любовта е и чувството, че всеки заслужава по-доброто си бъдеще.
Актьорският дует Мишел Уилямс („Планината Броубек”) и Раян Гослинг („Тетрадката”) е невероятен в своите изпълнения. Реализмът, с който превземат биографиите на своите герои е брутален, въздействащ и почти на ръба на маргиналното.
Понякога валентинките са тъжни, а не червени или сини - тогава, когато „нищо вече не е останало от теб в мен”.
„ВТОРИ ДУБЪЛ”- РУБРИКА ЗА АРТ КИНО/2011 на Елица Матеева
(п.п. АКО „ПЪРВИЯТ ДУБЪЛ” СА КИНОЗАГЛАВИЯ, ПОДХОДЯЩИ ЗА ПОП-КОРН, ТО „ВТОРИЯТ ДУБЪЛ” НЕ ТИ ПОЗВОЛЯВА ДА ШУМИШ С ПУКАНКИ В САЛОНА)
