<br /><tt>Източник: Интернет</tt>

1 НОЕМВРИ – ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

Празникът на народните будители се чества в България за пръв път в Пловдив през 1909 г. След тежкия за страната край на Първата световна война и понесената национална катастрофа настъпват национален погром, духовна разруха и всенародна покруса. Реална е била заплахата да рухне националната ценностна система. Всъщност това е била причината да се появи необходимост от въвеждането на всенароден ден на паметта за големите българи, поддържали българския дух през вековете.

 

Човекът, който предлага 1 ноември за общонационален празник Ден на народните будители, е Стоян Омарчевски - министър на просвещението в правителството на Александър Стамболийски. Завършил е философия през 1912 г. и право през 1917 г. в Софийския университет. За две години - от 1920 г., Омарчевски въвежда задължителното основно образование, строи 1115 нови училища в малките селища, освобождава от данъци детската литература, провежда правописната реформа от 1921 г., предложена от акад. Александър Теодоров-Балан.

 

През 1921 г. министърът на народното просвещение Омарчевски внася в Народното събрание законопроект за поставяне на бюстове на заслужили българи в централната алея на Борисовата градина. Има сведения, че идеята му е била внушена от обикновен селянин, който написал в писмо, че трябва да отдаваме почит на "големите българи", които са ни направили народ - Левски, Ботев, Каравелов... Името на празника на народните будители подсказва проф. Боян Пенев - като ден на почит пред онези родолюбци, които са пробуждали народа чрез слово и оръжие, воювали са за вярата, езика и свободата на България.

 

Ето част от речта на Стоян Омарчевски с мотивите за празника
"Когато е обезверен и объркан в духовните си ценности, българският народ търси упование и надежда в своето минало, във всички ония морални и културни качества, които носи в душата си...Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители. Те са малките и големите, знайните и незнайните, които не са оставили никога народните идеали да бъдат помрачени, надеждата и вярата за тяхното постижение да угаснат.
Те са най-верните изразители на спонтанната воля на българския народ към безкористно и всестранно развитие, самоопределение и утвърждение като културна сила. Те са живата и вечна връзка между миналото, настоящето и бъдещето, те са безсмъртната гаранция, че нашият народ ще прескочи всички съдбоносни изпитания и ще оцелее”.

 

След 1945 г. Денят на народните будители е заличен от списъка на официалните празници, защото дублирал 24 май. Празникът е възстановен през 1991 г. по идея на сдружение "Мати Болгария" и председателя му Петър Константинов, а по инициатива на Съюза на учените е обявен и за Ден на българския учен - именно защото първият акт на българската държавност е осъществен още преди Освобождението, когато се създава първата институция на бъдещата свободна държава България - Българската академия на науките.

 

По материали на Велиана Христова

Една статия от: www.why42.info публикувана на 31.10.2011
Bookmark and Share